Топъл восък
покапва плавно от свещта
и с топлината си огрява
една измръзнала душа.
В светлината се разливат
само топли цветове,
”надежда има още”
пропяват тихо те.
И ръчичките обгръщат
пламъка горящ,
мечтаят да прегръщат -
да живеят в дом блестящ.
И сърцето потрепва -
тихо, без глас...
Бавно се изнизват
минутка подир час...
Вдъхновение от „Малката кибритопродавачка”
© Катерина Костадинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
