Топъл восък
покапва плавно от свещта
и с топлината си огрява
една измръзнала душа.
В светлината се разливат
само топли цветове,
”надежда има още”
пропяват тихо те.
И ръчичките обгръщат
пламъка горящ,
мечтаят да прегръщат -
да живеят в дом блестящ.
И сърцето потрепва -
тихо, без глас...
Бавно се изнизват
минутка подир час...
Вдъхновение от „Малката кибритопродавачка”
© Катерина Костадинова Всички права запазени