Сладко, много сладко,
в изгубена, ноемврийска нощ,
пиянско отнесено и кратко,
но преливащо от разкош,
усещам те, с ръцете ти на кръста ми,
с от торта изцапани коси,
танцувайки, устните ти търсейки.
Моля те, поне насън, пак с шоколаден дъх ме целуни.
Хвани ме под ръка. Засмей ми се.
Избягай с мен в кухнята и ми говори.
И пак във теб ме влюбвай. Ненадейно.
И пак, че съм първата, ми кажи. ...