Сладко, много сладко, в изгубена, ноемврийска нощ, пиянско отнесено и кратко, но преливащо от разкош,
усещам те, с ръцете ти на кръста ми, с от торта изцапани коси, танцувайки, устните ти търсейки. Моля те, поне насън, пак с шоколаден дъх ме целуни.
Хвани ме под ръка. Засмей ми се. Избягай с мен в кухнята и ми говори. И пак във теб ме влюбвай. Ненадейно. И пак, че съм първата, ми кажи.
Какво ще чуя утре, сега не ми разкривай, нито за кой мислиш, когато целуваш мен. С докосвания захаросвай ме в твойта магия и запечатай с поглед в мен този момент.
Сладко, много сладко. Ще си припомням вкуса ти много пъти. Знам, че не ме искаш. Но за кратко бях твоя. А дъхът ти в косите ми тортени бе скътан.
12.11.2008г. гр. Пловдив
На един захаросан, 17-годишен разкош (извинете - 16 ;). И благодарение на The Cranberries и "Pretty eyes".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.