24 февр. 2017 г., 15:40  

Това е любовта

2.7K 11 23

Любовно ми е. Светло, синьо, нежно...

По кожата ми лази пролетта,

погалва ме със вятърна небрежност –

подлъгвам се в ищаха да цъфтя...

Подлъгвам се да искам да обичам –

на макс, на екс – със порива на луд...

И ставам беззащитна – точен прицел,

отстреляйте зова ми недочут.

Отстреляйте, но първо ме дочуйте:

Сега, когато лумва пролетта,

обувките окаляни събуйте

и пристъпете смело в любовта!

Тя, любовта, наистина, секрет е!

И малко провокира на инат.

Но е незабравима, извинете!

И най-неповторима в този свят.

Обичайте се! Нищо, че е трудно

Най-истински са трудните неща,

най-истинската нощ е нощ разбудна...

А  гука ли – това е любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно красиво!!! Поздравления!!!
  • Много ми хареса! Браво
  • Отлична поезия!
  • Аз отдавна спрях да пиша коментари за да не се чувстват хората задължени да ми се отблагодаряват със също такива. Но не се сдържах, защото у мен събуди спомени за един талант, на когото пожелах - каквото и да се случи в нейния живот да не спира да пише!
  • Хареса ми,макар далече от моят стил!!!Даже много!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...