Това, което не съм ти казала
Зная с точност – до капчица езерна –
колко синьо побират очите ти,
как по детски до мене се глезиш
и зеленото как ти прилича...
Колко смели обични години
си говорят панелът и кеят
за проблеми, за райски градини –
не броя, а по слух ги живея!
Щом усетиш вагонна аритмия,
зная – думите в теб се зараждат.
Аз чета, а очите ми ситнят
в спомен тих от минутната кражба.
Зная лятното слънцестоене,
зная твоите стъпки през зимата,
знам – преследва ни влюбено стенене,
ала срещи отново ще имаме.
Зная колко е дълъг сънят ти,
наркотика на твоите пръсти...
Премълчахме се толкова пъти,
че вината ни стана невръстна!
Тук смалявам стиха си до тайна
(споделена, призната, пикантна)
и минавам към мярката крайна –
да напиша "обичам" в поантата!
.....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
