Зная с точност – до капчица езерна –
колко синьо побират очите ти,
как по детски до мене се глезиш
и зеленото как ти прилича...
Колко смели обични години
си говорят панелът и кеят
за проблеми, за райски градини –
не броя, а по слух ги живея!
Щом усетиш вагонна аритмия,
зная – думите в теб се зараждат.
Аз чета, а очите ми ситнят
в спомен тих от минутната кражба. ...