stenli499 (Станислава)
291 2629
9.05.2018 г., 17:23 ч.

Това, което не съм ти казала 

  Поезия » Любовна
776 7 7

 

Зная с точност – до капчица езерна –
колко синьо побират очите ти,
как по детски до мене се глезиш
и зеленото как ти прилича...

 

Колко смели обични години
си говорят панелът и кеят
за проблеми, за райски градини –
не броя, а по слух ги живея!

 

Щом усетиш вагонна аритмия,
зная – думите в теб се зараждат.
Аз чета, а очите ми ситнят
в спомен тих от минутната кражба.

 

Зная лятното слънцестоене,
зная твоите стъпки през зимата,
знам – преследва ни влюбено стенене,
ала срещи отново ще имаме.

 

Зная колко е дълъг сънят ти,
наркотика на твоите пръсти...
Премълчахме се толкова пъти,
че вината ни стана невръстна!

 

Тук смалявам стиха си до тайна
(споделена, призната, пикантна)
и минавам към мярката крайна –
да напиша "обичам" в поантата!

 

.....

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много обич, пного поетични изненади и много талант в едно! Разкошна е поезитята ти, Стани!
  • вагонна аритмия,
    --------------------
    много попадения, много страст и много смисъл!
    Страхотно е!
  • няма измислена чанта ,
    която да побере
    такава огромна поанта
  • Благодарности! Влюбен и усмихнат ден ви желая!
  • Еха! Толкова зареждащо и грабващо!
  • "Зная с точност – до капчица езерна –
    колко синьо побират очите ти"

    Това ме грабна! Почитания!
  • !!!
Предложения
: ??:??