22 сент. 2010 г., 15:41

Това се случи

776 0 8

 

ТОВА СЕ СЛУЧИ

 

 

 

 

Веднъж, след винена омая,

по навик към перото съм посегнал.

И вместо в мойта топла стая –

във сърцето ти съм легнал.

 

А то с любов безкрайна

ме посрещна.

Сутринта,

когато се събудих,

ми стъкна набързо

ароматно и силно кафе.

 

А ти:

„О, не!

Това не беше моето сърце!”

 

И затръшна вратите.

И... останах в него...

Завинаги.

 

Нека е благословено

ненаситното ти

женско

его!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...