22 сент. 2010 г., 15:41

Това се случи

774 0 8

 

ТОВА СЕ СЛУЧИ

 

 

 

 

Веднъж, след винена омая,

по навик към перото съм посегнал.

И вместо в мойта топла стая –

във сърцето ти съм легнал.

 

А то с любов безкрайна

ме посрещна.

Сутринта,

когато се събудих,

ми стъкна набързо

ароматно и силно кафе.

 

А ти:

„О, не!

Това не беше моето сърце!”

 

И затръшна вратите.

И... останах в него...

Завинаги.

 

Нека е благословено

ненаситното ти

женско

его!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...