22.09.2010 г., 15:41

Това се случи

769 0 8

 

ТОВА СЕ СЛУЧИ

 

 

 

 

Веднъж, след винена омая,

по навик към перото съм посегнал.

И вместо в мойта топла стая –

във сърцето ти съм легнал.

 

А то с любов безкрайна

ме посрещна.

Сутринта,

когато се събудих,

ми стъкна набързо

ароматно и силно кафе.

 

А ти:

„О, не!

Това не беше моето сърце!”

 

И затръшна вратите.

И... останах в него...

Завинаги.

 

Нека е благословено

ненаситното ти

женско

его!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...