16 февр. 2007 г., 05:11

Това съм аз

736 0 6

Нима не ме позна?
Това съм аз! Онази...
Точно мене искаше преди.
Залъгваше ме с разни фрази...
Измислени. И сваляше звезди.
Онази! Точно тя - обикновената,
която те докосваше със плам.
Сърцето ти изпълваше със нежност,
а ти я замени с такъв ''парцал''.
Едва ли можеш да си спомниш,
животът ти сега е друг.
И всеки Божи ден се хвалиш,
пред другите с поредния боклук.
Животът е такъв...
Но всичко се обръща!
Пожелавам ти да страдаш за жена!
Да те боли и всичко да е само мъка...
Да разбереш как страдах аз в онези времена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....