ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
Feb 16, 2007, 5:11 AM

Това съм аз

  Poetry
737 0 6

Нима не ме позна?
Това съм аз! Онази...
Точно мене искаше преди.
Залъгваше ме с разни фрази...
Измислени. И сваляше звезди.
Онази! Точно тя - обикновената,
която те докосваше със плам.
Сърцето ти изпълваше със нежност,
а ти я замени с такъв ''парцал''.
Едва ли можеш да си спомниш,
животът ти сега е друг.
И всеки Божи ден се хвалиш,
пред другите с поредния боклук.
Животът е такъв...
Но всичко се обръща!
Пожелавам ти да страдаш за жена!
Да те боли и всичко да е само мъка...
Да разбереш как страдах аз в онези времена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0