16.02.2007 г., 5:11

Това съм аз

731 0 6

Нима не ме позна?
Това съм аз! Онази...
Точно мене искаше преди.
Залъгваше ме с разни фрази...
Измислени. И сваляше звезди.
Онази! Точно тя - обикновената,
която те докосваше със плам.
Сърцето ти изпълваше със нежност,
а ти я замени с такъв ''парцал''.
Едва ли можеш да си спомниш,
животът ти сега е друг.
И всеки Божи ден се хвалиш,
пред другите с поредния боклук.
Животът е такъв...
Но всичко се обръща!
Пожелавам ти да страдаш за жена!
Да те боли и всичко да е само мъка...
Да разбереш как страдах аз в онези времена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...