Тоя свят...
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:
звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее
за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.
Но очите ни слепи са...
Кой има усет за тази
тъжна красота?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
