petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
26.06.2006 г., 13:02 ч.

Тоя свят... 

  Поезия
643 0 4
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:

звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее

за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.

Но очите ни слепи са...

Кой има усет за тази
тъжна красота?




 

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За хляба!!!
    Поздрави мила, хареса ми!
    Щастлив и слънчев ден
  • Поздравления!Ханк
  • Имаме ли усет за тази
    тъжна красота?
    Петя, ти зададе въпроса,
    а всеки от нас ще си
    даде отговор.
    Много ми хареса.
  • Отруден човекът във жаркия ден,
    за хляба свой черен, където се бори,
    едва ли ще види той таз красота,
    сред всички неволи.

    Поздрави за стиха, Петя!!!
Предложения
: ??:??