Jun 26, 2006, 1:02 PM

Тоя свят...

  Poetry
787 0 4
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:

звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее

за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.

Но очите ни слепи са...

Кой има усет за тази
тъжна красота?




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • За хляба!!!
    Поздрави мила, хареса ми!
    Щастлив и слънчев ден
  • Поздравления!Ханк
  • Имаме ли усет за тази
    тъжна красота?
    Петя, ти зададе въпроса,
    а всеки от нас ще си
    даде отговор.
    Много ми хареса.
  • Отруден човекът във жаркия ден,
    за хляба свой черен, където се бори,
    едва ли ще види той таз красота,
    сред всички неволи.

    Поздрави за стиха, Петя!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...