Тоя свят...
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:
звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее
за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.
Но очите ни слепи са...
Кой има усет за тази
тъжна красота?
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:
звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее
за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.
Но очите ни слепи са...
Кой има усет за тази
тъжна красота?
© Петя Кръстева All rights reserved.
