Тоягата

Поэзия » Философская

595 0 3

Тоягата

Животът ме обрули

със тояга...

окърши пъпки,

цветове, бодли.

И младостта възторженна

избяга.

А Самотата само

с мен

стои!...

Сега съм грозен

с голите си клони.

И Зимата

при мен се настани!

Безсмисленно Животът

дните гони,

неизлечимо

с туй ме нарани!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hekredel (Христо Славов)

Благодаря!Разбирам,че всеки може да има, различно виждане и преценка за нещата в света. Това, което аз съм написал е моето! За мене то е най-подходящото.Според мен няма нещо лошо в това, нали?

2012-02-11T15:04:34+02:00
fervor (fervor)

Харесах!Поздрав Христо!

2012-02-11T14:56:19+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Струва ми се, че финалът би трябвало да е друг - някакво обобщение, защита на авторова позиция. Но и така стихотворението въздейства - с лаконичния изказ, с пластичния рисунък. Поздравявам!

2012-02-11T14:18:56+02:00