Feb 11, 2012, 1:27 PM

Тоягата

603 0 3

           Тоягата

 

Животът ме обрули

със тояга...

окърши пъпки,

цветове, бодли.

И младостта възторженна 

избяга.

А Самотата само

с мен 

стои!...

 

Сега съм грозен

с голите си клони.

И Зимата 

при мен се настани!

Безсмисленно  Животът 

дните гони,

неизлечимо

с туй ме нарани!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!Разбирам,че всеки може да има, различно виждане и преценка за нещата в света. Това, което аз съм написал е моето! За мене то е най-подходящото.Според мен няма нещо лошо в това, нали?
  • Харесах!Поздрав Христо!
  • Струва ми се, че финалът би трябвало да е друг - някакво обобщение, защита на авторова позиция. Но и така стихотворението въздейства - с лаконичния изказ, с пластичния рисунък. Поздравявам!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...