Hekredel (Христо Славов)
1529 419
11.02.2012 г., 13:27 ч.

Тоягата 

  Поезия » Философска
418 0 3

           Тоягата

 

Животът ме обрули

със тояга...

окърши пъпки,

цветове, бодли.

И младостта възторженна 

избяга.

А Самотата само

с мен 

стои!...

 

Сега съм грозен

с голите си клони.

И Зимата 

при мен се настани!

Безсмисленно  Животът 

дните гони,

неизлечимо

с туй ме нарани!...

 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!Разбирам,че всеки може да има, различно виждане и преценка за нещата в света. Това, което аз съм написал е моето! За мене то е най-подходящото.Според мен няма нещо лошо в това, нали?
  • Харесах!Поздрав Христо!
  • Струва ми се, че финалът би трябвало да е друг - някакво обобщение, защита на авторова позиция. Но и така стихотворението въздейства - с лаконичния изказ, с пластичния рисунък. Поздравявам!
Предложения
: ??:??