Тоягата
Животът ме обрули
със тояга...
окърши пъпки,
цветове, бодли.
И младостта възторженна
избяга.
А Самотата само
с мен
стои!...
Сега съм грозен
с голите си клони.
И Зимата
при мен се настани!
Безсмисленно Животът
дните гони,
неизлечимо
с туй ме нарани!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados