27 сент. 2020 г., 11:31

Този филм

1K 2 5

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал

в старомодния ритъм на страстно познато танго,

без дори да разбира дали е докрай оцелял

някой главен герой, победил обичайното зло.

 

Този филм не държи да остави красив послевкус,

да посее сълзливи въздишки и сладки надежди.

Той се втурва спонтанно към своя внезапен ракурс,

отвъд който не смята, че има кого да поглежда.

 

Този филм е привикнал да бъде с неясно начало

и да ниже по равно горчиви и сладостни кадри.

И когато се плисне съвсем безпощадно финалът,

в своя край неочакван очаквано да се удави.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Филмът е самия живот с всичките му превратности и наистина сме участници - понякога добри, друг път - не съвсем... Удоволствие е да споделя тази моя поетична интерпретация с вас! Благодаря, че сме заедно!
  • Хареса ми.
  • Този филм...с неочакван финал, с неочакван сюжет... Можем само да го изиграем.
  • Често го гледаме този филм, Христам...
  • Този наш живот...
    Много ми допада този емоционален заряд на неосъществените копнежи, защото:"Докато дишам,надявам се!"
    Дано този път правилно тълкувам "Този филм!"...
    Поздравления, Христина!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...