hristam (Христина Мачикян)
532 928
27.09.2020 г., 11:31 ч.

Този филм 

  Поезия
514 2 5

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал

в старомодния ритъм на страстно познато танго,

без дори да разбира дали е докрай оцелял

някой главен герой, победил обичайното зло.

 

Този филм не държи да остави красив послевкус,

да посее сълзливи въздишки и сладки надежди.

Той се втурва спонтанно към своя внезапен ракурс,

отвъд който не смята, че има кого да поглежда.

 

Този филм е привикнал да бъде с неясно начало

и да ниже по равно горчиви и сладостни кадри.

И когато се плисне съвсем безпощадно финалът,

в своя край неочакван очаквано да се удави.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Филмът е самия живот с всичките му превратности и наистина сме участници - понякога добри, друг път - не съвсем... Удоволствие е да споделя тази моя поетична интерпретация с вас! Благодаря, че сме заедно!
  • Хареса ми.
  • Този филм...с неочакван финал, с неочакван сюжет... Можем само да го изиграем.
  • Често го гледаме този филм, Христам...
  • Този наш живот...
    Много ми допада този емоционален заряд на неосъществените копнежи, защото:"Докато дишам,надявам се!"
    Дано този път правилно тълкувам "Този филм!"...
    Поздравления, Христина!
Предложения
: ??:??