Sep 27, 2020, 11:31 AM

Този филм

  Poetry
1K 2 5

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал

в старомодния ритъм на страстно познато танго,

без дори да разбира дали е докрай оцелял

някой главен герой, победил обичайното зло.

 

Този филм не държи да остави красив послевкус,

да посее сълзливи въздишки и сладки надежди.

Той се втурва спонтанно към своя внезапен ракурс,

отвъд който не смята, че има кого да поглежда.

 

Този филм е привикнал да бъде с неясно начало

и да ниже по равно горчиви и сладостни кадри.

И когато се плисне съвсем безпощадно финалът,

в своя край неочакван очаквано да се удави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Филмът е самия живот с всичките му превратности и наистина сме участници - понякога добри, друг път - не съвсем... Удоволствие е да споделя тази моя поетична интерпретация с вас! Благодаря, че сме заедно!
  • Хареса ми.
  • Този филм...с неочакван финал, с неочакван сюжет... Можем само да го изиграем.
  • Често го гледаме този филм, Христам...
  • Този наш живот...
    Много ми допада този емоционален заряд на неосъществените копнежи, защото:"Докато дишам,надявам се!"
    Дано този път правилно тълкувам "Този филм!"...
    Поздравления, Христина!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...