30 сент. 2007 г., 12:37

Този, който ти дава крила

752 0 0
И някой ден, ако бъдеш прочетен,
ято птици ще заминат от тук,
на твоето име стиха ще бъде почетен.

И когато те се връщат от юг,
една ще се отдели от всички тях
и при теб ще кацне, защото си друг.

И не от съмнение, злоба или страх,
а от вдъхновение в теб, ще чуе симфония,
а вместо сълзи, ти ще покажем смях.

И вече всичко тук ще бъде в хармония
- вътре вече няма да има грехове
и цялото небе вече ще е красива ирония.

***

И така светлината полека си отива,
и нови тревоги и мъки настават пак.
Дали Тя ще е все така красива?

Всичко изчезна и отново бе мрак,
когато този ден разперих силни криле,
но в небето отново нямаше знак...

И сякаш любовта сега пред мен ще умре,
свила се отново на кълбо в ъгъла сама,
и единствен свидетел - едно сляпо момче.

Един пратеник на светлината идва сега,
дава надежди, но отнема сърце след сърце,
същия - любовта преди даваше ти крила....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...