Sep 30, 2007, 12:37 PM

Този, който ти дава крила

  Poetry
751 0 0
И някой ден, ако бъдеш прочетен,
ято птици ще заминат от тук,
на твоето име стиха ще бъде почетен.

И когато те се връщат от юг,
една ще се отдели от всички тях
и при теб ще кацне, защото си друг.

И не от съмнение, злоба или страх,
а от вдъхновение в теб, ще чуе симфония,
а вместо сълзи, ти ще покажем смях.

И вече всичко тук ще бъде в хармония
- вътре вече няма да има грехове
и цялото небе вече ще е красива ирония.

***

И така светлината полека си отива,
и нови тревоги и мъки настават пак.
Дали Тя ще е все така красива?

Всичко изчезна и отново бе мрак,
когато този ден разперих силни криле,
но в небето отново нямаше знак...

И сякаш любовта сега пред мен ще умре,
свила се отново на кълбо в ъгъла сама,
и единствен свидетел - едно сляпо момче.

Един пратеник на светлината идва сега,
дава надежди, но отнема сърце след сърце,
същия - любовта преди даваше ти крила....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...