Sep 30, 2007, 12:37 PM

Този, който ти дава крила

  Poetry
747 0 0
И някой ден, ако бъдеш прочетен,
ято птици ще заминат от тук,
на твоето име стиха ще бъде почетен.

И когато те се връщат от юг,
една ще се отдели от всички тях
и при теб ще кацне, защото си друг.

И не от съмнение, злоба или страх,
а от вдъхновение в теб, ще чуе симфония,
а вместо сълзи, ти ще покажем смях.

И вече всичко тук ще бъде в хармония
- вътре вече няма да има грехове
и цялото небе вече ще е красива ирония.

***

И така светлината полека си отива,
и нови тревоги и мъки настават пак.
Дали Тя ще е все така красива?

Всичко изчезна и отново бе мрак,
когато този ден разперих силни криле,
но в небето отново нямаше знак...

И сякаш любовта сега пред мен ще умре,
свила се отново на кълбо в ъгъла сама,
и единствен свидетел - едно сляпо момче.

Един пратеник на светлината идва сега,
дава надежди, но отнема сърце след сърце,
същия - любовта преди даваше ти крила....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...