29 апр. 2014 г., 22:18

Този свят

1.2K 1 16

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.

Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд -
да избягаш от тях, да гасиш или жар да раздаваш,
да поискаш в един миг и живота, и път за отвъд,
без да знаеш - последната част от сърцето ти става.

Този свят ти предлага стълб подпорен за всяка беда
и един за убежище - в тежък час твърдостта да прегърнеш,
да държиш нещо здраво сред житейската бурна вода,
до момента, когато ти самият на стълб се превърнеш.

Този свят те изправя пред трънливи пътеки безброй -
да се чудиш коя е за теб, накъде ли отива,
да се луташ сред мрак, без да имаш минута покой,
а най-стръмната, всъщност, да те води към всичко красиво.

Този свят е велик, той те учи да вярваш, дори
и когато измамният ум безнадежност рисува,
по душата ти стърже, наранява те грубо, гори,
докато разбереш, че единствено в теб съществува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям. Поздрави!
  • Прекрасна поезия има тук,действа като бита упойка след трудния ден!
  • Страхотна поезия!Аплаузи, Вики!
  • Поздрав! Много ми хареса начина на поднасяне - нежно и ефирно, на тежките житейски истини. Имаш пътека, имаш вяра, имаш красота, към която се стремиш. какво друго е нужно?
  • Този свят на поезия ми хареса много!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...