29.04.2014 г., 22:18

Този свят

1.2K 1 16

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.

Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд -
да избягаш от тях, да гасиш или жар да раздаваш,
да поискаш в един миг и живота, и път за отвъд,
без да знаеш - последната част от сърцето ти става.

Този свят ти предлага стълб подпорен за всяка беда
и един за убежище - в тежък час твърдостта да прегърнеш,
да държиш нещо здраво сред житейската бурна вода,
до момента, когато ти самият на стълб се превърнеш.

Този свят те изправя пред трънливи пътеки безброй -
да се чудиш коя е за теб, накъде ли отива,
да се луташ сред мрак, без да имаш минута покой,
а най-стръмната, всъщност, да те води към всичко красиво.

Този свят е велик, той те учи да вярваш, дори
и когато измамният ум безнадежност рисува,
по душата ти стърже, наранява те грубо, гори,
докато разбереш, че единствено в теб съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям. Поздрави!
  • Прекрасна поезия има тук,действа като бита упойка след трудния ден!
  • Страхотна поезия!Аплаузи, Вики!
  • Поздрав! Много ми хареса начина на поднасяне - нежно и ефирно, на тежките житейски истини. Имаш пътека, имаш вяра, имаш красота, към която се стремиш. какво друго е нужно?
  • Този свят на поезия ми хареса много!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...