29.04.2014 г., 22:18

Този свят

1.2K 1 16

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.

Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд -
да избягаш от тях, да гасиш или жар да раздаваш,
да поискаш в един миг и живота, и път за отвъд,
без да знаеш - последната част от сърцето ти става.

Този свят ти предлага стълб подпорен за всяка беда
и един за убежище - в тежък час твърдостта да прегърнеш,
да държиш нещо здраво сред житейската бурна вода,
до момента, когато ти самият на стълб се превърнеш.

Този свят те изправя пред трънливи пътеки безброй -
да се чудиш коя е за теб, накъде ли отива,
да се луташ сред мрак, без да имаш минута покой,
а най-стръмната, всъщност, да те води към всичко красиво.

Този свят е велик, той те учи да вярваш, дори
и когато измамният ум безнадежност рисува,
по душата ти стърже, наранява те грубо, гори,
докато разбереш, че единствено в теб съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям. Поздрави!
  • Прекрасна поезия има тук,действа като бита упойка след трудния ден!
  • Страхотна поезия!Аплаузи, Вики!
  • Поздрав! Много ми хареса начина на поднасяне - нежно и ефирно, на тежките житейски истини. Имаш пътека, имаш вяра, имаш красота, към която се стремиш. какво друго е нужно?
  • Този свят на поезия ми хареса много!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...