Този свят
Този свят
не спира
да ме удивлява.
Държа в ръцете си
част от раковина.
Червена.
Очи на гълъб.
Разцъфнал хибискус.
Едно парче
вечност.
Непозната жена
разказва за слънцето,
луната
и затъмненията.
Поглеждам слънцето.
Голяма
червена топка.
Играят с нея
балканските кучета.
Гонят лъчите
по тревата.
Вятърът се втурва.
Развява дългата им
козина.
И моята детска
прическа.
Вечната
конска опашка.
Отново съм дете.
Времето
ме дърпа за опашката,
като момчето,
което седи зад мен.
Но аз не спирам
да се удивлявам
на този свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Николова Все права защищены
