ВяраНиколова (Вяра Николова)
44 38
19 сент. 2017 г., 23:04  

Този свят 

  Поэзия » Свободный стих
465 0 2

Този свят

не спира

да ме удивлява.

Държа в ръцете си

част от раковина.

Червена.

Очи на гълъб.

Разцъфнал хибискус.

Едно парче

вечност.

Непозната жена

разказва за слънцето,

луната

и затъмненията.

Поглеждам слънцето.

Голяма

червена топка.

Играят с нея

балканските кучета.

Гонят лъчите

по тревата.

Вятърът се втурва.

Развява дългата им

козина.

И моята детска

прическа.

Вечната

конска опашка.

Отново съм дете.

Времето

ме дърпа за опашката,

като момчето,

което седи зад мен.

Но аз  не спирам

да се удивлявам

на този свят.

© Вяра Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??