Този свят
Този свят
не спира
да ме удивлява.
Държа в ръцете си
част от раковина.
Червена.
Очи на гълъб.
Разцъфнал хибискус.
Едно парче
вечност.
Непозната жена
разказва за слънцето,
луната
и затъмненията.
Поглеждам слънцето.
Голяма
червена топка.
Играят с нея
балканските кучета.
Гонят лъчите
по тревата.
Вятърът се втурва.
Развява дългата им
козина.
И моята детска
прическа.
Вечната
конска опашка.
Отново съм дете.
Времето
ме дърпа за опашката,
като момчето,
което седи зад мен.
Но аз не спирам
да се удивлявам
на този свят.
© Вяра Николова All rights reserved.
