25 окт. 2010 г., 21:01

Трагедията от миналата заран

1.1K 0 0

Слънцето едва показваше се над хълма,

тишината бе зловещо настанала.

Домът бе от скръб сякаш погълнат,

пазещ спомена от случилото се миналата заран.

 

Още пресни бяха следите от кръв,

ужасът бе изписан по стените.

Още виковете сякаш ехтят,

виковете на скръбта от миналата заран.

 

Една любов, превърната в рана,

една любов и невъзможна забрана

изпиха кръвта на влюбение двама,

начертаха трагедията от миналата заран.

 

Студената пръст не ще угаси

огън от любов неизмерна...

Мракът на смъртта не ще заслепи

лъчите на любов на двама неразделни...

 

Ала що за трагедия това е?

Любовта на скръб да ухае!

Кажете, нима красота е

пролетен цвят есента да обладае?

 

 

Нека не умираме за любов,

а да живеем заради нея...

Сълзите след гибел нямат цена,

а пътят зад нас ще е затворен...

 

И грешката си после ще узнаем,

но дори да се признаем...

В душите ни когато съмне,

ще е късно да се върнем.

 

©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...