Oct 25, 2010, 9:01 PM

Трагедията от миналата заран

  Poetry » Love
1K 0 0

Слънцето едва показваше се над хълма,

тишината бе зловещо настанала.

Домът бе от скръб сякаш погълнат,

пазещ спомена от случилото се миналата заран.

 

Още пресни бяха следите от кръв,

ужасът бе изписан по стените.

Още виковете сякаш ехтят,

виковете на скръбта от миналата заран.

 

Една любов, превърната в рана,

една любов и невъзможна забрана

изпиха кръвта на влюбение двама,

начертаха трагедията от миналата заран.

 

Студената пръст не ще угаси

огън от любов неизмерна...

Мракът на смъртта не ще заслепи

лъчите на любов на двама неразделни...

 

Ала що за трагедия това е?

Любовта на скръб да ухае!

Кажете, нима красота е

пролетен цвят есента да обладае?

 

 

Нека не умираме за любов,

а да живеем заради нея...

Сълзите след гибел нямат цена,

а пътят зад нас ще е затворен...

 

И грешката си после ще узнаем,

но дори да се признаем...

В душите ни когато съмне,

ще е късно да се върнем.

 

©

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...