31 дек. 2008 г., 01:09

Трапчинки с радостни сълзи

1.1K 0 8

В поглед твой откривам себе си,

детето с големите мечти.

Животът с разкошните му прелести,

трапчинките с радостни сълзи.

 

Обичам в тебе неперфектното,

залеза в ръцете, когато подържиш,

когато в тъжното откриваш смешното,

когато в моя свят ме топлиш и блестиш...

 

Оставям с теб красиви спомени,

летящи с гълъбите бели,

от душата с лекота  изронени,

под ударите на живота оцелели.

 

Носталгия може би ще има,

но без нея няма накъде...

Любовта ни - недовършена картина,

която някой тайно ни отне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • красива мъжка лирика...
  • Браво...И весели празници от мен!!!
  • Здрасти. Момчешка нежност лъха от стиха ти. И, да, носталгия.
    И понеже ми хареса, ще си позволя да се намеся
    Малко пълния член ми идва в повече. Вероятно е умишлено, но ми се струва, че можеш да го пипнеш.

    При всички случаи - Весели Празници и сбъдване на мечтите.
  • Поздравявам те! Много нежен стих! Весели празници!
  • Далеч съм от мисълта, че аз мога да давам съвети тук! Но си мисля, дали няма да е мааалко по-добре, ако напишеш - "Обичам в теб и неперфектното", вместо "Обичам в тебе неперфектното,". Така ще подчертаеш с дебела черта, че обичаш дори и недостатъците в твоята любима, а не един вид само тях. Но и така да го оставиш исках да кажа, че стиха ти е много нежен, много искрен и много хубав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...