В поглед твой откривам себе си,
детето с големите мечти.
Животът с разкошните му прелести,
трапчинките с радостни сълзи.
Обичам в тебе неперфектното,
залеза в ръцете, когато подържиш,
когато в тъжното откриваш смешното,
когато в моя свят ме топлиш и блестиш...
Оставям с теб красиви спомени,
летящи с гълъбите бели,
от душата с лекота изронени,
под ударите на живота оцелели.
Носталгия може би ще има,
но без нея няма накъде...
Любовта ни - недовършена картина,
която някой тайно ни отне...
© Георги Георгиев Всички права запазени