Dec 31, 2008, 1:09 AM

Трапчинки с радостни сълзи

  Poetry » Love
1.1K 0 8

В поглед твой откривам себе си,

детето с големите мечти.

Животът с разкошните му прелести,

трапчинките с радостни сълзи.

 

Обичам в тебе неперфектното,

залеза в ръцете, когато подържиш,

когато в тъжното откриваш смешното,

когато в моя свят ме топлиш и блестиш...

 

Оставям с теб красиви спомени,

летящи с гълъбите бели,

от душата с лекота  изронени,

под ударите на живота оцелели.

 

Носталгия може би ще има,

но без нея няма накъде...

Любовта ни - недовършена картина,

която някой тайно ни отне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • красива мъжка лирика...
  • Браво...И весели празници от мен!!!
  • Здрасти. Момчешка нежност лъха от стиха ти. И, да, носталгия.
    И понеже ми хареса, ще си позволя да се намеся
    Малко пълния член ми идва в повече. Вероятно е умишлено, но ми се струва, че можеш да го пипнеш.

    При всички случаи - Весели Празници и сбъдване на мечтите.
  • Поздравявам те! Много нежен стих! Весели празници!
  • Далеч съм от мисълта, че аз мога да давам съвети тук! Но си мисля, дали няма да е мааалко по-добре, ако напишеш - "Обичам в теб и неперфектното", вместо "Обичам в тебе неперфектното,". Така ще подчертаеш с дебела черта, че обичаш дори и недостатъците в твоята любима, а не един вид само тях. Но и така да го оставиш исках да кажа, че стиха ти е много нежен, много искрен и много хубав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...