14 апр. 2019 г., 15:28

Траурна процесия

888 0 0

Животът ми е като траурна процесия,
движеща се бавно и неотстъпно към края.
Душата си предадох на концесия
на ангела, който не успях да позная.

 

Наблюдавам отстрани лицата унили,
които придружават тялото ми по пътя.
Някои от тях са ме в мислите си убили,
а други опитах насила да пропъдя.

 

Те не отстъпиха назад от моята сила.
Останаха твърди в убеждението, че съм добра.
Така разбрах, че в тях хора съм открила,
а сърцето ми всичките до един ги побра.

 

Заради тях сега в гърдите ми тежи.
Поглеждам бавно към ангела си усмихната.
Той вдига вежда с думите "Само кажи
и ще те върна при тях неотритната."

 

Клатя глава в противоречиво отрицание.
Дълъг се оказа пътят ми до тук.
Минах по него с малко порицание.
Настъпи време да поема по друг.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...