Животът ми е като траурна процесия,
движеща се бавно и неотстъпно към края.
Душата си предадох на концесия
на ангела, който не успях да позная.

Наблюдавам отстрани лицата унили,
които придружават тялото ми по пътя.
Някои от тях са ме в мислите си убили,
а други опитах насила да пропъдя.

Те не отстъпиха назад от моята сила.
Останаха твърди в убеждението, че съм добра.
Така разбрах, че в тях хора съм открила,
а сърцето ми всичките до един ги побра.

Заради тях сега в гърдите ми тежи.
Поглеждам бавно към ангела си усмихната.
Той вдига вежда с думите "Само кажи
и ще те върна при тях неотритната."

Клатя глава в противоречиво отрицание.
Дълъг се оказа пътят ми до тук.
Минах по него с малко порицание.
Настъпи време да поема по друг.