Животът ми е като траурна процесия,
движеща се бавно и неотстъпно към края.
Душата си предадох на концесия
на ангела, който не успях да позная.
Наблюдавам отстрани лицата унили,
които придружават тялото ми по пътя.
Някои от тях са ме в мислите си убили,
а други опитах насила да пропъдя.
Те не отстъпиха назад от моята сила.
Останаха твърди в убеждението, че съм добра.
Така разбрах, че в тях хора съм открила,
а сърцето ми всичките до един ги побра. ...