9 мар. 2011 г., 13:14

Трепети

861 0 1

Сгушена дълбоко в тишината,

свещ със пламък тих блести.

Хвърля сенки топли тъмнината,

рисува път в блуждаещи очи.

 

Поглед скрит тъй тайно в мрака,

с друг до него поглед мил,

копнеят, тръпнат, плачат, чакат,

тих дързък шепот дланите увил.

 

Докосвам с пръст косите плахо,

с пръст докосваш моите коси.

А онзи стон тревожещ, плашещ,

нека легне да поспи.

 

С дъх покривам тялото ти цяло,

жар птица вляво там тупти,

с огнени криле и цялата във бяло

погледа ти виждам – виждаш моя ти.

 

Не искам ден да идва утре,

щом тръгнеш, никога не ще заспя.

И нощ рисувам с мойте устни –

слънцето, света със тях да спра.

 

С приведена глава до твойто рамо,

с пресипнал глас пак думите изричам,

не искам нищо друго... да ти кажа само –

аз теб обичам... теб обичам.

 

А ти, глава до мене свела,

в сън трепетен, прекрасен спиш.

И пак ръце във моите си вплела,

пак със дъх лицето ми гориш.

 

Денят се ражда детски малък,

щипе устните ми утринният хлад.

Сърцето ми остава издълбано в камък,

туптящо в Рая, не горящо в Ад...

 

Вървя умислен в своя ден,

с ръце във джобовете скрити.

Вървиш умислено и ти до мен,

и с обич бузите ми щипеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Панко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепно! Всеки човек, за когото има написани такива думи не е живял напразно.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...