5 дек. 2007 г., 07:49

Трепкат лунни щрихи 

  Поэзия » Философская
915 0 25
Трепкат лунни щрихи,
ронят се звезди...
За какво ли тихо
вятърът шепти?
Някъде далече
две души не спят...
И любяща Вечност
спира в миг крилат.
И небето слиза -
грейва земен свят.
Някъде наблизо
две души не спят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
: ??:??