Dec 5, 2007, 7:49 AM

Трепкат лунни щрихи 

  Poetry » Phylosophy
825 0 25
Трепкат лунни щрихи,
ронят се звезди...
За какво ли тихо
вятърът шепти?

Някъде далече
две души не спят...
И любяща Вечност
спира в миг крилат.

И небето слиза -
грейва земен свят.
Някъде наблизо
две души не спят...

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??