Трепкат лунни щрихи,
ронят се звезди...
За какво ли тихо
вятърът шепти?
Някъде далече
две души не спят...
И любяща Вечност
спира в миг крилат.
И небето слиза -
грейва земен свят.
Някъде наблизо
две души не спят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.