ТРЕСАВИЩЕ
Въздиша в мрака тинята край мене,
но аз не искам още да потъна.
На мислите горчивата вселена
е пагубно тресавище – без дъно.
Бездънността ме всмуква и ме дави.
Не стига въздух, а опора нямам.
О, мислите са тъмни и лукави –
коварно блато, дебнеща измама...
Те, тези тъмни мисли, ме обричат
на стръмен път през тръни и бодили –
объркан път, жесток и нелогичен... ...