"Трева"
* * *
Полусериозно ;)
Тъмно е! Капе вода!
Свит съм в мъничка ниша,
край мене вие страха,
хрипти и задавено диша...
Сам съм! Капе вода!
Очите започват да свикват,
конници в мойта глава,
блъскат жестоки копита...
Изгубен - не зная къде съм,
чувам шум на гребла,
лодкаря подсвирква си песен,
сякаш ме вика - ела!...
Къде съм? Място странно и... диво!
Гласове и ухания в някакъв микс...
Пристъпям едва - предпазливо
и нагазвам до глезени в... Стикс...
Боже! - Мъртъв съм вече...
Лодкарят отпред ми намига,
Така е, щом тук си човече,
така пише... в дебелите книги!...
Не може да бъде - дъхът ми замря,
нима дойдЕ моят ред?!...
Замахна с гребло, с вода ме заля,
пролази по тялото лед...
* * *
Отново глас - идещ от далече,
страхът във мене се бе сгушил...
- Малеее, виж се бе човече,
Боже, как се е... напушил!... ;) :(
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
