Dec 23, 2008, 10:53 PM

"Трева"

  Poetry
1.1K 0 17

*          *            *

Полусериозно ;) 

 

 

Тъмно е! Капе вода!

Свит съм в мъничка ниша,

край мене вие страха,

хрипти и задавено диша...

Сам съм! Капе вода!

Очите започват да свикват,

конници в мойта глава,

блъскат жестоки копита...

Изгубен - не зная къде съм,

чувам шум на гребла,

лодкаря подсвирква си песен,

сякаш ме вика - ела!...

Къде съм? Място странно и... диво!

Гласове и ухания в някакъв микс...

Пристъпям едва - предпазливо

и нагазвам до глезени в... Стикс...

 Боже! - Мъртъв съм вече...

Лодкарят отпред ми намига,

Така е, щом тук си човече,

така пише... в дебелите книги!...

Не може да бъде - дъхът ми замря,

нима дойдЕ моят ред?!...

Замахна с гребло, с вода ме заля,

пролази по тялото лед...

*   *   *

Отново глас - идещ от далече,

страхът във мене се бе сгушил...

- Малеее, виж се бе човече,

Боже, как се е... напушил!... ;) :(

 

*          *          *

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сега Ви открих...много поезия,много вълнуващо...философия...дълбочина...БРАВО
  • Браво ,много точно си описъл нещата в стиха!!!
  • "И място странно...и диво!" Има такова място.Знам !Прекрасен преход от място на "гласове и ухания в някакъв микс"към място"реално",от което да избягаме искаме...Поздравления !
  • Не намерих нищо гнусно, а само реално.
    Поздрави на всички =)~
  • Не знам да се смея ли, да плача ли! Весели празници!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...