23.12.2008 г., 22:53

"Трева"

1.1K 0 17

*          *            *

Полусериозно ;) 

 

 

Тъмно е! Капе вода!

Свит съм в мъничка ниша,

край мене вие страха,

хрипти и задавено диша...

Сам съм! Капе вода!

Очите започват да свикват,

конници в мойта глава,

блъскат жестоки копита...

Изгубен - не зная къде съм,

чувам шум на гребла,

лодкаря подсвирква си песен,

сякаш ме вика - ела!...

Къде съм? Място странно и... диво!

Гласове и ухания в някакъв микс...

Пристъпям едва - предпазливо

и нагазвам до глезени в... Стикс...

 Боже! - Мъртъв съм вече...

Лодкарят отпред ми намига,

Така е, щом тук си човече,

така пише... в дебелите книги!...

Не може да бъде - дъхът ми замря,

нима дойдЕ моят ред?!...

Замахна с гребло, с вода ме заля,

пролази по тялото лед...

*   *   *

Отново глас - идещ от далече,

страхът във мене се бе сгушил...

- Малеее, виж се бе човече,

Боже, как се е... напушил!... ;) :(

 

*          *          *

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега Ви открих...много поезия,много вълнуващо...философия...дълбочина...БРАВО
  • Браво ,много точно си описъл нещата в стиха!!!
  • "И място странно...и диво!" Има такова място.Знам !Прекрасен преход от място на "гласове и ухания в някакъв микс"към място"реално",от което да избягаме искаме...Поздравления !
  • Не намерих нищо гнусно, а само реално.
    Поздрави на всички =)~
  • Не знам да се смея ли, да плача ли! Весели празници!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...