23.12.2008 г., 22:53

"Трева"

1.1K 0 17

*          *            *

Полусериозно ;) 

 

 

Тъмно е! Капе вода!

Свит съм в мъничка ниша,

край мене вие страха,

хрипти и задавено диша...

Сам съм! Капе вода!

Очите започват да свикват,

конници в мойта глава,

блъскат жестоки копита...

Изгубен - не зная къде съм,

чувам шум на гребла,

лодкаря подсвирква си песен,

сякаш ме вика - ела!...

Къде съм? Място странно и... диво!

Гласове и ухания в някакъв микс...

Пристъпям едва - предпазливо

и нагазвам до глезени в... Стикс...

 Боже! - Мъртъв съм вече...

Лодкарят отпред ми намига,

Така е, щом тук си човече,

така пише... в дебелите книги!...

Не може да бъде - дъхът ми замря,

нима дойдЕ моят ред?!...

Замахна с гребло, с вода ме заля,

пролази по тялото лед...

*   *   *

Отново глас - идещ от далече,

страхът във мене се бе сгушил...

- Малеее, виж се бе човече,

Боже, как се е... напушил!... ;) :(

 

*          *          *

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега Ви открих...много поезия,много вълнуващо...философия...дълбочина...БРАВО
  • Браво ,много точно си описъл нещата в стиха!!!
  • "И място странно...и диво!" Има такова място.Знам !Прекрасен преход от място на "гласове и ухания в някакъв микс"към място"реално",от което да избягаме искаме...Поздравления !
  • Не намерих нищо гнусно, а само реално.
    Поздрави на всички =)~
  • Не знам да се смея ли, да плача ли! Весели празници!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...