M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
13 июн. 2013 г., 21:23

Трева съм аз, полегнала от вятър 

  Поэзия
1249 0 18

Трева съм аз, полегнала от вятър,

с косите си леглото ти застилам

и както дъждът попива в земята,

така и аз до дъно  те изпивам.

 

Като листо отронено във мрака

аз летя към твоята прегръдка,

дълго, много дълго я очаквам,

от изгрева, та чак до мръкнало.

 

Хиляди врати  небето ще  отвори

щом в  шеметен среднощен час,

дочуя как душата  ти говори

с най-примамлив, чудодеен глас.

 

Трева съм аз, полегнала от вятър,

като вихър да ме отнесеш желая

и в капките приспивни на росата

сърцето ми да изцедиш докрая.

 

Прималяла на годините в зенита,

като пеперуда с уморени криле,

ще летя към залеза и няма да питам

пулсира ли още моето сърце.

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??