14 дек. 2008 г., 07:09

Тревога

1.1K 0 4

И тази нощ ли искаш да не спя,

та ми пращаш мисли и тревоги.

Да обсебят моята душа

и да изплуват спомени и болки.

 

Да се измъчвам цяла нощ сама

и мислено назад да се завръщам.

Права ли съм или пък греша

в мига, във който те прегръщам.

 

Била ли съм или не съм била

щастлива някога отдавна.

Когато живеехме с една мечта,

с една любов в живот за двама.

 

Защо сега ми пращаш тези мисли

да ме измъчват всяка нощ.

Аз била ли съм щастлива,

а ти добър ли си или пък лош.

 

Изминали са дълги две години,

животът и без теб не спря.

И моля те, не пиши повече, любими,

и тази нощ ли искаш да не спя! 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любица Бошлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Я се усмихни.Ако ти не оставиш болката да си отиде,тя няма да си тръгне.И така можеш да изпуснеш нещо много по-красиво от това,което си имала.Може да се разминеш с него без да го забележиш.Усмихни се и продължи напред.Ти си тази ,която избира дали да живее в миналото или в бъдещето.Късмет!!!


    Живяла съм без теб.
    И ще живея.
    Ако не мога в себе си да те сбера.
    Ако душите не успеят да се слеят.
    Ако мечтите ни се разделят...

    Живяла съм без теб.
    И ще живея.
    Била съм силна и сама.
    И без любов умея да се смея...
    И мостове надежда да строя.

    Живяла съм без теб.
    И ще живея.
    Дори без тебе мога да умра.
    И няма като въгленче да тлея...
    След тебе пак ще бъда Светлина!

    Страхуваш се да си щастлив?
    А аз-
    от влюбени във болката души.
    Ръка ти давам,за да се спасиш.
    Не искаш ли...
    Върви...
    Живяла съм без теб.
    И ще живея.
  • Хареса ми..но може да се доизглади още!
  • Хареса ми и на мен!
  • много хармонично стихотворение браво

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...