Тревога
И тази нощ ли искаш да не спя,
та ми пращаш мисли и тревоги.
Да обсебят моята душа
и да изплуват спомени и болки.
Да се измъчвам цяла нощ сама
и мислено назад да се завръщам.
Права ли съм или пък греша
в мига, във който те прегръщам.
Била ли съм или не съм била
щастлива някога отдавна.
Когато живеехме с една мечта,
с една любов в живот за двама.
Защо сега ми пращаш тези мисли
да ме измъчват всяка нощ.
Аз била ли съм щастлива,
а ти добър ли си или пък лош.
Изминали са дълги две години,
животът и без теб не спря.
И моля те, не пиши повече, любими,
и тази нощ ли искаш да не спя!
© Любица Бошлова All rights reserved.
