И тази нощ ли искаш да не спя,
та ми пращаш мисли и тревоги.
Да обсебят моята душа
и да изплуват спомени и болки.
Да се измъчвам цяла нощ сама
и мислено назад да се завръщам.
Права ли съм или пък греша
в мига, във който те прегръщам.
Била ли съм или не съм била
щастлива някога отдавна.
Когато живеехме с една мечта,
с една любов в живот за двама.
Защо сега ми пращаш тези мисли
да ме измъчват всяка нощ.
Аз била ли съм щастлива,
а ти добър ли си или пък лош.
Изминали са дълги две години,
животът и без теб не спря.
И моля те, не пиши повече, любими,
и тази нощ ли искаш да не спя!
© Любица Бошлова Всички права запазени
Живяла съм без теб.
И ще живея.
Ако не мога в себе си да те сбера.
Ако душите не успеят да се слеят.
Ако мечтите ни се разделят...
Живяла съм без теб.
И ще живея.
Била съм силна и сама.
И без любов умея да се смея...
И мостове надежда да строя.
Живяла съм без теб.
И ще живея.
Дори без тебе мога да умра.
И няма като въгленче да тлея...
След тебе пак ще бъда Светлина!
Страхуваш се да си щастлив?
А аз-
от влюбени във болката души.
Ръка ти давам,за да се спасиш.
Не искаш ли...
Върви...
Живяла съм без теб.
И ще живея.