13 авг. 2010 г., 23:39

Тревожно

1.1K 0 4

 

Тревожно

 

Луната  се  е  скрила,

тъмно  е  навън,

тревогите  си  носиш,

на  две  си  се  превила

и всичко е като в кошмарен  сън.

Стена  си  изградила

за  защита  от  злостта,

но  с  ръце  ще  я  разбия

и ще  изградя  в  нея

чисто  новичка  врата.

Ще  те  поведа  аз  тихо,

ще  ти  покажа звездното  небе.

Нека  всеки  в  теб  да  види

усмихнато, щастливо

мъничко  дете.

Тревогите  ще  свалиш,

като  стара  дрипа  в  калта,

с  доброто  ще  се  хвалиш

от  днес до  края  на  света!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мило, топло и трогателно..
    с много доброта написано...сърдечен поздрав...
  • ... Добротата е твой патент - от Start... та до End... по пътя ще срещнеш много врати - и самият такава ще бъдеш ти...!
  • Невероятно, красиво, обнадеждаващо, нежно и силно!!!

  • "Ще те поведа аз тихо,

    ще ти покажа звездното небе."

    Уютна нежност-ласкава и кротка
    във шепите расте стебло-любов.
    Ще разцъфти и аромат ще носи
    и под клепачите ще грее с благослов

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...